30.09.2026 / На 29 септември 2026 г. ЦНСССКЦИЕ и партньори успешно проведоха семинар: „Китайският пазар на вино – ориентация за износители“

На 29 септември 2026 г. (вторник) от 14.30 ч. в Българската търговско-промишлена палата, зала „А“, присъствено и онлайн се проведе хибриден семинар на тема: „Китайският пазар на вино – ориентация за износители“, с включена изложба и дегустация на вино.

Семинарът беше организиран съвместно от Центъра на Европейския съюз за малки и средни предприятия (EU SME Centre), ЦНСССКЦИЕ и Българската търговско-промишлена палата. Целта на събитието беше да представи актуалните тенденции на пазара и практическа ориентация за производители и износители, проявяващи интерес към износ на винени продукти за Китай. Сред аудиторията бяха представители на сектор винопроизводство и дистрибуция на вино, на търговски камари, държавни институции, медии, дипломатически мисии, както и други заинтересовани от темата лица.

Събитието беше открито с изказвания от страна на заместник-председателя на БТПП д-р Васил Тодоров, изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ) г-н Николай Паунов, директора на Центъра за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦНСССКЦИЕ) д-р Момчил Станишев и г-н Давиде Орланди, мениджър партньорства за Европейския съюз в EU SME Centre, който също така беше един от основните гост-лектори и модератор на събитието.

В приветствените слова бяха откроени възможностите и предизвикателствата на китайския пазар на вино. Д-р Васил Тодоров, заместник-председател на БТПП, подчерта хилядолетните традиции във винопроизводството на България и държавите от ЦИЕ. Според него Китай е пазар със значителен потенциал предвид интереса на китайските потребители към продукти с високо качество. Г-н Николай Паунов, изпълнителен директор на ИАЛВ, обърна внимание на наблюдавания през последните години спад на консумацията на вино в Китай, както и на намаляващ български износ на вино за страната през 2025 г. в сравнение с 2021 г. Според него предимствата на българските вина включват техния произход, устойчивостта на тяхното качество, стриктния контрол съгласно изискванията на ЕС и наличието на местни сортове. Д-р Момчил Станишев, директор на ЦНСССКЦИЕ, отправи благодарности към партньорите по организиране на семинара – EU SME Centre и Българската търговско-промишлена палата. В изказването си той подчерта, че китайският пазар на вино е все по-селективен и сложен. Наблюдават се промени в потребителските предпочитания и каналите на разпространение на продуктите. Д-р Станишев обърна внимание на необходимостта европейските винопроизводители да постигнат по-добро разбиране за пазара, да открият подходящите потребители на техния продукт, да подберат правилните канали на дистрибуция и да намерят надеждни партньори в Китай.

По време на първата сесия г-н Давиде Орланди, мениджър партньорства за Европейския съюз в EU SME Centre, се спря на най-новите тенденции на китайския пазар на вино и възможни стратегии за износителите. Той представи разнообразни данни и аналитична информация за винопроизводството в Китай, консумацията на вино в страната, вноса на вино от чужбина, водещите държави по вноса и регионалното разпределение на вносителите на вино, водещите категории вносно вино, винената култура в Китай, профила на потребителите на вино, основни канали за разпространение на вино в Китай, както и стъпките, свързани с навлизане на китайския пазар на вино и реализация на износ, особено от гледната точка на малките и средните предприятия. Общата консумация на вино в Китай за 2025 г. възлиза на 4.8 милиона хектолитра съгласно данните на Международната организация по лозата и виното (OIV), а за 2024 г. годишната консумация на вино на човек от населението възлиза на 0.4 литра. Г-н Орланди открои потребителските групи в Китай, чийто профил реалистично съответства на възможностите на европейските износители, малки и средни предприятия – преди всичко, групите с потребителски профили, които могат да се обозначат като „изтънчени“ и „стандартни“ потребители. Лекторът представи основните двигатели на разпространението на винената култура в страната – например, общия имидж на виното като по-здравословен продукт в сравнение с други алкохолни напитки и „новите“ категории потребители, като посочи и препятствията пред това – в това число и обстоятелството, че виното не представлява стока от първа необходимост.

В рамките на презентацията беше засегната и темата за конкуренцията на китайския пазар на вино. По отношение на източниците на внос на вино в Китай, по време на лекцията беше подчертано, че водещите три източника на вносно вино през 2025 г. са Австралия, Франция и Чили, със силен превес на Австралия. Заедно трите държави дават 82% от стойността на внесеното вино. През 2025 г. вносът на вино в Китай се свива с 11% на годишна база и достига близо 1.42 млрд. щ.д. Данните показват, че сред водещите европейски износители на вино за Китай единствено Германия отбелязва ръст през 2025 г. спрямо 2024 г.

Г-н Орланди предостави и практически съвети към компаниите за по-добра успеваемост при навлизането на китайския пазар на вино. Беше посочено, че за европейските износители традициите и произходът са предимство, както и че за китайския пазар е от значение да се предостави цялостно изживяване за потребителя.

Пълният текст на презентацията, заедно с препоръки към износителите, може да бъде намерен тук.

В панела, посветен на изказвания на представителите на винения бранш по отношение на китайския пазар, взеха участие г-н Николай Далаков, изпълнителен директор на винарска изба „Магура“ и собственик на винарска изба „Бетър Халф“; г-н Траян Русев, мениджър износ, „Винпром Свищов“; както и г-н Красимир Патишанов, управител на винарска изба „Брестовица“.

В своята презентация г-н Далаков представи своята гледна точка за перспективите на китайския пазар и възможностите за навлизане на българското вино на пазара като нишов продукт. Г-н Русев се спря на относително слабата популярност на българското вино в Китай и представи възможностите за представяне на качествата и произхода на българските вина по начин, който да достигне до китайските потребители. От своя страна, г-н Патишанов представи конкретен опит на своята компания на китайския пазар и подчерта значението на изграждането на доверие с местни китайски партньори.

Презентацията на г-н Николай Далаков е публикувана тук. Презентацията на г-н Траян Русев може да бъде разгледана тук.

В рамките на сесия 2, посветена на пазарния достъп и изискванията за вноса на вино, г-жа Патрисия Арангурен Молинер, заместник-мениджър в компания Dezan Shira & Associates, подробно разгледа разнообразни стъпки по навлизане на китайския пазар, като: намиране и проверка на партньор в Китай, логистика при износ за Китай, регистрация на винопроизводителите към китайските митници, митническо освобождаване, данъчно облагане и етикетиране, както и защита на интелектуалната собственост.

Г-жа Арангурен представи водещи особености на правенето на бизнес в Китай, като процеса на достигане до поръчка, значението на персоналните контакти и други особености на бизнес културата. Тя описа два варианта на препоръчителни стъпки за проучване на потенциалния китайския партньор и се спря на важни документи за компанията-партньор в Китай, които европейската компания-износител е желателно да разгледа при проверката. Г-жа Патрисия Арангурен открои някои основни „червени лампи“, за които компанията-износител следва да внимава при разговорите с потенциалния китайски партньор. Тя обърна внимание на правното значение на фирмения печат в Китай, както и на промени от октомври 2025 г. относно правната сила на валидния електронен печат.

По време на презентацията бяха разгледани три метода за навлизане на китайския пазар, чрез дистрибутор, вносител или трансгранична електронна търговия. Г-жа Арангурен се спря и на изискванията за регистрация на производителите в системата на китайските митници – CIFER, като спомена неотдавнашните промени, въведени с влизането в сила на т.нар. Указ №280. Тя представи основни особености на процеса, даде практически насоки и съвети и обърна внимание на причини, поради които подадени документи биха могли да се отхвърлят от китайските митници.

Други важни въпроси, засегнати по време на презентацията, включваха изискуема документация при износ на вино, мита и данъци върху вносни вина, изискванията за етикетиране на вино в Китай и предстоящи промени, които ще влязат в сила от март 2027 г., регистрацията на търговски марки в Китай и начините за защита на интелектуалната собственост.

Пълният текст на презентацията е достъпен тук.

След приключване на семинара, в зала „Б““ на Българската търговско-промишлена палата се проведе дегустация на вина на шест български винарски изби.