04.11.2026 / Семинарът за интелигентно земеделие започна с лекции и посещения в гр. Пекин
Участниците в семинара за интелигентно земеделие са на посещение в Китай в периода 26 октомври – 11 ноември 2026 г.
Семинарът се съорганизира в китайските градове Пекин и Нинбо от ЦНСССКЦИЕ и Центъра за международно икономическо сътрудничество към Министерството на земеделието и храните на КНР – Foreign Economic Cooperation Center (FECC), с подкрепата на Посолството на КНР в София.
Семинарът беше открит в гр. Пекин на 28 октомври 2026 г. с официални приветствия от страна на г-н Гуо Либин, заместник генерален директор на FECC към Министерството на земеделието и храните на КНР, Н. Пр. Г-н Андрей Техов, извънреден и пълномощен посланик на Република България в КНР, както и г-жа Мадлен Жекова, изпълнителен директор на Системата за агропазарна информация (САПИ ЕООД) – участник в семинара. Модератор на церемонията по откриването беше г-жа Гуо Син, заместник директор на отдела за въпросите на Европа и Централна Азия в Центъра за международно икономическо сътрудничество на Министерството на земеделието и селските райони.
След приветствените слова участниците в семинара получиха възможност да проведат разговор с българския посланик в Пекин Н.Пр. г-н Андрей Техов.
В гр. Пекин участниците в семинара присъстваха на лекции, посветени на селското стопанство на Китай.
Д-р Сун Юнхъ, заместник директор на отдел и доцент към Центъра за международно икономическо сътрудничество на Министерството на земеделието и селските райони, представи обзор за Китай, включващ различни аспекти – икономика, политика, история, население, природни особености, култура и други. От нейната лекция стана ясно, че селскостопанският сектор е с принос от приблизително 7% към БВП на страната и отговаря за близо 20% от всички заети.
Лекция на тема политики и опит в обновяването на китайските селски райони беше изнесена от д-р Мин Гао, изследовател в Изследователския център за аграрна икономика към Министерството на земеделието и селските райони на КНР. Той подчерта, че Китай разполага с близо 22% от световното население, но само с около 7% от обработваемата земя. Д-р Мин представи еволюцията на селскостопанското производство във втората в света икономика и основни произвеждани култури. Лекторът очерта периода след 2004 г. като „златната ера“ на китайското земеделие и също така се спря върху фактора труд в селското стопанство, субсидирането на сектор земеделие в Китай, както и политики за гарантиране на по-стабилен доход за фермерите.
Лекторът представи и съвременните предизвикателства пред китайското земеделие. Той обърна внимание на малкия размер на земеделските стопанства, недостига на работна ръка и обстоятелството, че потребителите все повече проявяват загриженост за безопасността на храните, които консумират, както и тяхната хранителна стойност.
Участниците в семинара получиха възможност да се запознаят и с основни параметри на развитието на изкуствения интелект (ИИ) и неговото приложение в земеделието. Д-р Ли Мин от Изследователския център за информационни технологии към Пекинската академия на селскостопанските и лесовъдните науки представи историческото развитие на изкуствения интелект в селското стопанство, неговото настояще и визията за неговото бъдеще. Д-р Ли посочи, че в Китай изкуственият интелект за първи път става част от националната стратегическа визия на най-високо ниво за науката и технологиите в периода 2015-2017 г., а в периода 2023-2024 г. се ражда инициативата AI Plus, която разглежда ИИ не просто като отделен елемент, а като национална стратегия, включваща всички икономически сектори. Той анализира развитието на изкуствения интелект в земеделието в основни световни центрове като САЩ, ЕС, Китай. От лекцията стана ясно, че в 14-тия петгодишен план (2021-2025 г.) на Китай акцентът пада върху възраждането на селските райони и дигитализацията е ключов компонент. Същевременно, Националният стратегически план за интелигентно земеделие на Китай (2024-2028 г.) предлага ускоряване на приложението на ИИ във водещи области на селското стопанство. Д-р Ли представи и примери за употребата на ИИ модели в сфери като мониторинг и предсказване на заболявания по растенията, регулиране на микроклимата и др.
В рамките на лекция, посветена на иновативните технологии в земеделието в Китай, д-р Джаи Чанюен от Китайския национален център за инженерни изследвания в областта на интелигентно земеделско оборудване изрази мнение, че в последно време в земеделието са осъществени три революции, последната от които е дигиталното земеделие. Според него в китайското земеделие все още са налице редица предизвикателства по отношение на наличие на работна ръка, ефикасно усвояване на ресурси, механизация и др. Той представи стъпки за въвеждане на интелигентното земеделие и се спря върху основни интелигентни технологии за събиране на земеделски данни, вземане на решение, интелигентно оборудване и информационни услуги, в т.ч. автономни машини в областта на растениевъдството и животновъдството, както и ферми, в които те са приложени. Беше представена и интелигентна платформа за предоставяне на съвети и информационни услуги на земеделските стопани.
Семинарът позволи на участниците да се запознаят и с политиките на Китай в областта на околната среда и климатичните промени, както и с технологии за интелигентно напояване. В сферата на интелигентното напояване лекция изнесе д-р Шъ Кайли, главен агрономист в Националния център за инженерни изследвания в областта на интелигентното земеделско оборудване. Тя представи предизвикателствата в сферата на водните ресурси и технологични решения на проблема за мониторинг на влагата в почвата, за умно напояване и за употребата на ИИ в напояването. Проф. Д-р Гуан Кунвън от Института за международни изследвания/Центъра за изследвания на Бенелюкс, Университет Бейхан, от своя страна представи екологичните и климатичните предизвикателства и политиките, които Китай развива в отговор на това. Той очерта и възможности за сътрудничество в областта на зелените политики и продукти между ЕС и Китай.
В лекция, посветена на електронната търговия и начините тя да допринесе за производителите на селскостопански продукти, беше посочено, че онлайн продажбите на селскостопански стоки в Китай през 2025 г. са надхвърлили 780 млн.юана и отчитат ръст от 9.9% на годишна база. Бяха представени възможностите на изкуствения интелект да подпомогне изграждането на маркетинг стратегия чрез образи, кратки видео материали и стрийминг.
На 30 октомври 2026 г. участниците в семинара за интелигентно земеделие посетиха Националната демонстрационна и изследователска база за прецизно земеделие, разположена в околностите на гр. Пекин, и по-специално Националната експериментална станция за прецизно земеделие. Проектът за изграждане на демонстрационната и изследователска база се ползва от съвместно финансиране от страна на Националната комисия за развитие и реформи и народното общинско правителство на гр. Пекин. Базата се развива от Пекинската академия на селскостопанските и лесовъдните науки. Общо базата се простира на площ от над 150 хектара и е насочена към високотехнологични иновации в селското стопанство.
В рамките на посещението участниците в семинара посетиха плодови и зеленчукови насаждения. Те получиха разяснения относно нивото на автоматизация при осъществяване на земеделските дейности във фермата, която е автономна. Участниците разгледаха разнообразни интелигентни устройства, като автономни селскостопански машини, както и апаратура и оборудване за разнообразни селскостопански дейности.
На 2 ноември участниците в семинара също така посетиха изложбен център за проекта „ферма Fuxi“, който е развит съвместно от Beijing Yunhe Huinong Agricultural Technology Co., Ltd. и инженерната лаборатория за интелигентни машини и оборудване към Китайската академия на науките. Участниците се запознаха с проекта, който цели изграждане на цялостна модерна система за фермерство и включва интелигентно събиране на данни и предприемане на решения и действия.
На 3 ноември българската делегация за семинара взе участие в една от сесиите на 15-тия Китайски панаир за чуждестранни инвестиции, както и в двустранни срещи с китайски фирми.
