Босна и Херцеговина
Босна и Херцеговина, съкратено БиХ, е държава в Югоизточна Европа, разположена на Балканския полуостров. Сараево е столицата и най-големият град. Граничи с Хърватска на север, запад и юг; със Сърбия – на изток; с Черна гора – на югоизток; и с Адриатическо море на юг, като бреговата ивица е с дължина 20 км.
Босна и Херцеговина е децентрализирана държава, която е разделена на две – Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска – и окръг Бръчко. Населението е 4 милиона души.
Босна и Херцеговина участва в процеса на стабилизиране и асоцииране и е поела задължението да въведе необходимите политически, икономически и социални реформи, които да доведат до сближаване отношенията с ЕС и до потенциално бъдещо присъединяване. Преговорите относно Споразумението за стабилизиране и асоцииране започнаха през ноември 2005 г. На 16 юни 2008 г. Споразумението за стабилизиране и асоцииране беше подписано, но влезе в сила едва през юни 2015. В допълнение на това, страната е член на Съвета на Европа от април 2002 и съучредител на Средиземноморския съюз при учредяването му през юли 2008.
Секторът на селското стопанство, традиционно, заема съществена част от икономиката на Босна и Херцеговина, с оглед географското разположение на страната и наличните природни ресурси. Селското стопанство формира 8% от БВП, като 18% от наличната работна сила е заета в този сектор. Въпреки факта, че обработваемата земя в Босна и Херцеговина заема 50% от общата площ, около 45% от нея е неизползвана. Структурата на селскостопанския сектор се характеризира с малки семейни стопанства, които да голяма степен са предназначени за домашна консумация – над 50% от селскостопанските предприятия са с площ по-малка от 2 хектара; държавните предприятия, като цяло много по-големи, са, предимно не действащи или в затруднено положение, което често се дължи на факта, че процесът на приватизация не е приключил. Различните климатични условия предлагат широки възможности за земеделие, селскостопанско производство и отглеждане на различни култури: плодове, зеленчуци, лозарство, фуражни култури, животновъдство. Най-голямата част от обработваемата земя е заета от зърнени култури. Фуражното производство заема второ, а зеленчуците – трето място. Най-общо казано, фуражните култури заемат 30% от обработваемата площ (детелина, люцерна, бобови смеси и силажна царевица), и 1,400,000 хектара от постоянните пасища, които са най-вече в полупланинските и планинските райони. Високата достъпност на тревни и планински пасища предполага потенциално предимство за отглеждането на селскостопански животни и производството на млечни продукти. Овощните градини и лозята обхващат около 100 000 хектара. Към момента има около 24 милиона дървета – сливи, круши, ябълки, череши, праскови, орехи и други плодове, и 13,5 милиона лози за преработка, продажба на местния пазар и за износ. Благодарение на подходящите климатични и икономически условия за производство на ягодоплодни (малини, ягоди и т.н.), те се отглеждат на площ от над 2500 хектара, която се увеличава всяка година.
В Босна и Херцеговина има 100 млекозавода с общ производствен капацитет от 2 милиона литра/ден. Приблизително 45 млекозавода надвишават капацитета от 1000 литра/ден, а 10 надвишават капацитета от 100,000 литра/ден. Мандрите произвеждат основно продукция в голям обем, бързооборотна и с нисък маржин, като течно мляко.
В момента Босна и Херцеговина обработва доста по-малко от една четвърт от общото произведено мляко и с оглед на това, че се очаква през следващите 5 години търсенето на млечни продукти като сирене, кисело мляко и други млечни пробиотични такива, да нарасне с 20%, страната предлага отлична възможност за допълнителна обработка. Също така, Босна и Херцеговина има дълга традиция в събирането и култивирането на лечебни и ароматни билки, диворастящи плодове и гъби. Оценено е, че в страната има над 700 вида лечебни и ароматни растения, от които около 200 са използваните (маточина, безсмъртниче, хвойна, лайка, лавандула, и т.н.). Годишната реколта на лекарствени и ароматни растения варира от 1500 до 9000 тона. Многообразието на климата и растителността, чистата околна среда и традиции в пчеларството са добри предпоставки за производството на висококачествен мед. Основните продукти на пчеларството са мед, пчелен восък, пчелно млечице, цветен прашец и пчелна отрова.
Животновъдството има голямо значение за селското стопанство на Босна и Херцеговина, с оглед на наличните природни ресурси и на броя на хората, заети в производството. Държава има дългогодишни традиции в добива на агнешко и говеждо месо, и месопреработката (по-специално сушено и пушено месо). В страната има над 30 месопреработвателни фирми, повечето от които малки и средни. 11-те най-големи компании използват само половината от инсталираните производствени мощности. Изобилието от чисти и незамърсени реки и потоци, които опасват страната, представляват огромен потенциал, както за семейно, така и индустриално рибовъдство. Рибовъдството, особено що се отнася до пъстървата и шарана, вече е добре развито. Рибовъдните стопанства основно са разпределени в три основни области: северна Босна и Херцеговина, в която има 5 рибни стопанства с обща площ от 3,276 дка, в които се развъжда шаран, река Неретва и река Върбас – с 40 бетонни рибни ферми за пъстърва, с размер 8,5 хектара; 14 плаващи мрежести клетки с размер 8,1 хектара и морски аквакултури в две ферми, с обща площ от 3,6 хектара, разположени в Неум, град на Адриатическото крайбрежие.
Босна и Херцеговина внася приблизително две трети или 65% от потребяваните хранителни продукти. Страната има голям външнотърговски дефицит с внос, който е почти два пъти по-голям от износа. Селскостопанските продукти съставляват само около седем на сто от износа, а представляват 18,5% от вноса. Босна и Херцеговина има либерален търговски режим, подписан в Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА), Турция и страните от ЕАСТ.
Босна и Херцеговина има много предимства при развитие на селскостопанското производство и селските райони, като например: природни ресурси, относително ниска цена на работната ръка, близост до ЕС и средиземноморските пазари; традиция в селскостопанското производство, незамърсена земя, добри условия за производство на еко-храни и развитие на селски туризъм, както и наличието на инфраструктура, включително и социална такава, в селските райони.
Докато плодородните почви, изобилието от прясна вода и незамърсена земя са гаранция за качеството на всички земеделски продукти, аквакултури и продукти от животински произход в страната; плодовете, зеленчуците, млякото и млечните продукти са най-директните конкурентни агробизнес сегменти в Босна и Херцеговина. Националното отношение към чуждестранните инвеститори, 17-процентният ДДС, 10-процентният корпоративен данък печалба са сред най-ниските в региона и Европа, по-либералният външнотърговски режим, определят Босна и Херцеговина като атрактивно и конкурентно като цена място за вашата бъдеща инвестиция в сектора на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост.